Какво помни тялото

Според Шона Сингх Болдуин тялото помни всичко. Деликатно намеква, че не просто тялото помни, а и душата. Когато се раждаш в ново тяло обаче, забравяш. И никога не бива да отваряш очи в нов живот, преди да си забравил предишния.

Една жена с ужасен характер и кръстена на Истината широко отваря очи в нов живот, за да не ги сведе никога пред мъж... и никога да не си премълчава - твърде неприемливо в колониална Индия в началото на 20 век.

Животът на две жени, двете воюващи една с друга съпруги на заможен индиец с британско образование, може да бъде портрет на половината женско население в света дори днес. Те се раждат, за да "изпълнят това, за което са предназначени жените". Те с внимание следят главите им да не остават непокрити още преди запечатването на първите им детски спомени. Те не знаят името на съпруга си, но знаят, че мисленето не е женска работа.

Тази книга е разказ за мислите на две жени в размирните времена преди и по времето на разделението на Индия и Пакистан. Тя е мемориал на невъобразимо човешко страдание и химн на несломима вътрешна женска свобода и сила, твърде рано разцъфнали, за да бъдат осъзнати дори от самите жени.

Утрешен вестник

2012 г.
Четвъртък.

Починал е най-възрастният пенсионер, съобщава в. Стандарт. В неделя вечерта, на преклонната възраст от 68 години, Младен Здравков е починал в дома си от усложнения на пневмония. Приживе бай Младен, както го наричат съкварталците му, беше известен като най-възрастният пенсионер в България. Разследващата журналистка от BBС Надежда Найденова обаче изнесе информацията, че при смъртта си бай Младен е тежал само 38 кг. Президентът на България в интервю за БТВ заяви: "Държавата ще съди чуждата медия за клевета и е предателство една българка зад граница да опозорява по такъв начин името на родината си".

В. Труд пък публикува резюме на годишния доклад на Националния статистически институт. През 2011 година в държавата са се родили 92 275 български граждани, а са починали 2 453 918. С това страната ни запазва първото си място по отрицателен прираст в този сектор на Млечния Път. Затова пък, ръстът на регистрациите на нови фирми бележи възход в сравнение с 2011 г. - през 2012 те са 16.

Водещата новина на в. Монитор е стачката на лекарите в болницата. 97-те лекари обявиха ефективна стачка, заради решението на правителството за промяна в процедурата на прием, който намали срока за чакане за постъпване в болницата на само 7 години, 4 месеца и 21 дни. Лекарите настояват да бъде разкрита поне още една болница, за да се осигури по-голям достъп на населението в България до медицинска помощ. Също така от лекарския съюз настояват държавата да изплати извънредните часове труд на лекарите, както е записано в Кодекса на труда. Ако държавата не изпълни техните искания, здравните работници заплашват, че ще емигрират в Германия, Франция или Китай и в страната ни няма да остане нито един дипломиран лекар.

Обновеният в. Народно дело единствен отразява тържественото поклонение пред паметника на Българския бизнес, който беше открит миналата година в центъра на столицата, на тротоара пред Мол София. Както медията припомня, откриването на паметника беше отбелязано с тридневен траур в цялата страна. На поклонението тази година обаче присъстваха само Министъра на труда и социалната политика и деветима граждани. Те положиха венци и цветя и сведоха глави в едноминутно мълчание в памет на българския бизнес.

Водещата новина на в. Пари е изявлението на Бойко Борисов, който каза, че едва сега, през 2012 г., България осезаемо излиза от кризата. Въпреки това, според министър-председателя, България не трябва да се отпуска и трябва да продължава да следва пътя на бюджетната дисциплина. Част от мерките са новото увеличение на възрастта за пенсиониране и увеличаването на осигуровките, приети днес на първо четене в Народното събрание. Възрастта за пенсиониране се вдига поетапно от 2013 г. на 70 години при 63 години трудов стаж за мъжете, и 68 години, при 58 години трудов стаж за жените. Таванът на пенсиите обаче ще се запази. Минималните осигуровки пък скачат на 1734 лв и 45 ст. Мярката е взета заради компенсирането на бюджетния дефицит, който през 2011 година внезапно достигна 2,3 трилиона лева.

Вестник 24 часа излиза с две водещи новини днес.
Ромските безредици на площада пред Президентството достигнаха кулминационна точка. Според непотвърдени данни броят на протестиращите днес е надхвърлил 14 милиона души. Центърът на столицата е блокиран вече 16 месеца. Протестиращите настояват да им се изплатят помощите за безработни и детските надбавки, които не са получавали от 2011 г. и заплашват, че няма да вдигнат палатковия лагер, докато не си получат парите. В противен случай ще съдят държавата в международния съд в Хага за нарушаване на човешките си права. Преди 11 месеца ситуацията с ромския протест излезе извън контрол, когато временният палатков лагер постепенно започна да се превръща в постоянно обитаемо гето с колиби от ламарини, кашони и пластмасови щайги. За да овладеят ситуацията, Гражданска защита създадоха буферна зона около района на протестите с контролно-пропусквателни пунктове. Мярката остана безрезултатна заради тълпите прииждащи роми от Румъния, които също се включиха в протеста. Това наложи ограждането на блокирания център с бодлива тел и осигуряването на въоръжени служители на МВР, за да се предотвратят сблъсъците между мирните протестиращи и гражданите, които се опитваха да изнесат малкото си останало имущество от жилищата си в центъра. Въпреки ограниченията на мобилността, броят на протестиращите продължава да се увеличава с около 7000 хиляди души дневно, които се раждат в четирите временно разкрити родилни зали.
Кулминацията днес бе достигната с включването в протеста и на служителите на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС), които издигнаха плакати "Не можем да се грижим за толкова много коне". Това предизвика извънредно заседание на кабинета, който взе решение за разширение на временните обори по протежението на широкия булевард Тодор Александров и увеличаване на щата в НВМС с едно работно място.

Второто заглавие на 24 часа разкрива успеха на правителството за сключените договори с китайски и индийски инвеститори, които от догодина ще започнат изграждането на заводи за производство на връзки за маратонки Адибас, клечки за хранене от чамова дървесина и фестивални хартиени дракони и фенери за еднократна употреба. От направените инвестиции се очаква в България да се влеят 10 милиона юана и 14 милиона индийски рупии. В интервю за вестника развълнуваният бизнесмен Чун Ли каза: "Много съм доволен от атмосферата за правене на бизнес в България!" Злите езици говорят, че китайските инвеститори са привлечени от ниското заплащане на работната ръка в България и насърчаващата бизнеса законодателна система.

Междувременно Франкфуртер Алгемайне Цайтунг публикува пространна статия за цените на основните потребителски стоки и услуги в България, които надминаха два пъти тези в ЕС и завършва с отколешния български виц, зададен на обществеността като логичен въпрос:

"На посещение при германския си колега българският министър на финансите Симеон Дянков пита:
- Колега, каква е средната заплата във вашата страна?
- 2000 евро - отговаря Волфганг Шойбле. И решава да се изфука - За да живее един човек, са му необходими 1600 евро, какво правят гражданите ни с останалите си пари, нас не ни интересува!
След кратко мълчание Шойбле пита Дянков:
- А каква е заплатата в България? 
- 630 лв -  отговаря Дянков - за да преживее човек, са му нужни 1200 лв, но откъде си набавят хората недостигащите пари, нас не ни интересува."


Вдъховението за прегледа на печата дойде след Молът на krasitta.

Руфинка болна легнала

http://www.youtube.com/watch?v=s2q6iDMHSjk

Моят приятел Митко напоследък само ми пее Руфинка болна легнала. И хубаво я пее, с чувство, с мек и дълбок глас. И като стигне до "ле-гнала" все ме пита "Защо в тая песен мелодията свършва по средата на думата, няма друга такава песен!"  Снощи ми показа пак текста на Руфинка, а пък аз се скъсах от рев.

Както сам каза, от многото текстове, това е най-древният, който е намерил:

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
- Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
- Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.


Но за жалост тая песен е за една истинска Руфинка - Руфие Чакалова от село Попрелката. Живяла преди 150 години, имала годеник Асан Кичуков от съседното село Надарци. Разболява се и умира, а на погребението и засаждат на гроба бяла кандилка, която не расте никъде другаде в селото. Кандилката цъфти всеки май месец и до днес и пази мястото на гроба и легендата за тая млада мома.

Нищо не се случва случайно. Не е случайно и това, че от 2-3 седмици Митко само ми пее Руфинка и само ме пита, защо мелодията свършва по средата на думата. Свършва там, защото Руфинкиният живот е свършил по средата на думата. Много години 15 декември минаваше покрай мен, без да ми напомни за себе си. Много пъти забравях за този ден, макар майка ми никога да не го забравя. Тя ми каза веднъж: "Чудесно е, че го забравяш, значи е зад гърба ти." Тази година разбирам, че нищо не остава зад нас, а само прилежно се сгъва по-надълбоко в тъмната ракла на душата ни. Откак Митко ми е запял Руфинка болна легнала, аз съм в Солун с майка ми - "никой до мене немаше, сал една стара майчица" и съм й рекла: "умирам, майко, умирам", направете нещо, че само още малко ми остава. А после съм си мислила като Вапцаров: "До пролет, до другата пролет!" Макар да знаех, че зимата ще да е, "преди всичко да излезе от земята на пролет, аз в земята ще вляза", преди да видя цъфнало клонче. А после "тя пролетта дойде прекрасна - със слънце, с топъл лъх и рози", а аз  цяла пролет ревах, щото не можех да повярвам, че я виждам. Но дълго преди това, преди 15 декември, аз седя сама и горка жал гори сърцето ми: "Защо трябваше да се раждам и още не минали 17 години да си отида, преди да съм направила това, за което съм дошла?" Не страх, а жал само... Тази жал тогава я прибрах на сигурно, защото нямаше място и време за нея, само борба беше нужна. Ала Руфинкините диньоса и рубаса разгънаха скритата извезана сая на неоплаканата ми младост и сега умът ми знае, че живея, но сърцето ми ми казва, че умирам. На 15-ти ще си купя нова бяла дреха и ритуално ще отпразнувам завръщането към живота, дотогава слъзните ми жлези да се стягат, че до края на песента има още няколко дена.

Завръщане към Себе си

Вижте тази шевица*, прекрасна е нали? Някога жените по цяла зима са се занимавали с такива красоти - тъкали са килими, бродирали са ризи, шиели са нови дрехи за себе си и семействата си, които да облекат на пролетните празници. Дори в бедните къщи, където домакините не са имали някакви особени материални възможности, всичко е било чисто, подредено с вкус, с чувство за уют и красота. Толкова са много приказките, в които бедни моми нямат почти нищо в къщите си, а премените им са съвсем скромни, но всичко блести от чистота, а самите те блестят с достойството си. Песните, танците, дрехите и домашния текстил, художествените занаяти, архитектурата - във всичко българите са влагали естетическо чувство. Това е съзидателната сила - да създаваш красиви неща и да вършиш добри работи за себе си и другите. Днес от това не е останало почти нищо у българите. Монетата се е обърнала и от създатели сме станали консуматори. Но така не можем да бъдем щастливи и да се чувстваме пълноценни. Бедността и борбата за физическото оцеляване са първото и единствено оправдание, макар да няма нужда от оправдания. Бедността наистина е голям бич, но не това е истинската причина за изчезването на красотата в живота на българите, за пресъхването на българското народно творчество. По света има разни доста имотни народи, които са престанали да творят. Моята учителка по народно пеене Даниела Стоичкова често споделя, че при многобройните си пътувания е забелязала, че има цели народи, които са загубили фолклорното си наследство. "Останали са им само няколко популярни песни, нищо не е записано, не е запазено за поколенията, фолклорните им състави нямат репертоар от собствените си традиции, а обикалят по други места на света, събират, правят разни компилации и видоизменят. Финлански групи свирят унгарска и полска музика, но всички най-много обичат Балканите. Тук имаме такова богатство на народното творчество, което за съжаление също започва да се губи. Възрастни изпълнители умират без да бъдат записани, завинаги се загубват текстове и мелодии..." 

Аз съм оптимист по отношение на културното ни наследство, мисля, че ще съумеем да съхраним по-голямата част от него. Но е жалко това, че обикновените българи и българки отдавна са спрели да създават красота, да дават израз на творческата си енергия. Това е осакатяване на душевността, прекъсната е хармоничната връзка с природата. Когато човек се занимава с творчество, това е вид саморефлексия - докато твори, той усеща чувствата си, наблюдава мислите си, прави връзка с интуицията си, вижда, чува и усеща това, което създава и се изненадва от резултата, защото творчеството е себеразкриване и път към опознаването на себе си и премането на себе си. Създаването на красота не е толкова проблем на материални и финансови ресурси, колкото е елемент на идентичността, на проявата на Аз-а. За никого не е тайна, че нашият български народ е в тежка криза на идентичността, в период на безкраен пубертет с големи претенции, ниска себеоценка, неспособност за поемане на отговорност за себе си, трудни човешки взаимоотношения и непознаване на собствените възможности. Всички ние българите имаме нужда от отпускане. Да спрем за малко с мислите за изкарване на пари, после за изхарчването им и пак за изкарването им. Все повече хора търсят връзката с природата, с корените си, преоткриват себе си чрез най-различни творчески дейности. Ако още не сте от тях, ето няколко идеи, които ако последвате, ще изпитате радост, щастие, ще научите нови неща, ще се разтоварите от напрежението и ще се запознаете с нови интересни хора:

§ запишете се в клуб за народни или други танци

§ направете си родословно дърво, съберете стари снимки, проучете живота на предците си и намерете неща, които те са създали - дрехи, картини, инструменти, на които са свирили и др.

§ направете родова сбирка, поканете хора, които са ви далечни роднини, но не познавате или познавате малко

§ посетете селата на прародителите си

§ отидете на фолклорен празник или събор

§ ако винаги сте искали да се занимавате със занаят или ръкоделие, позволете си най-накрая, сега има толкова клубове, школи, книги и самодейни ентусиасти!

§ ако сте майстори в кухнята, направете си лична готварска книга (или кутия с картички-рецепти) с ваши собствени творения със снимки, която да подарите на някой близък

§ понаучете се да свирите на музикален инструмент

§ научете се да пеете ваши любими песни

§ обиколете архитектурните паметници на България, ако още не сте го направили или научете за методите на строителство, някога българите са строили истински пасивни къщи, ориентирани спрямо слънчевото греене, ветровете и т.н.

§ рисувайте

Сами можете да продължите списъка. Ако намерите любимото си занимание за изява, ще видите че времето не е проблем, а разходите не са непоносими. :) Преоткрийте красотата и съзиданието заедно с децата си, с любимите си хора или сами и живейте едновременно в материалния, и в света на духа, за да постигнете вътрешна хармония.

* Снимката е от сайта на Бозов стил.

Триото от Белвил

4 ноември беше един различен четвъртък, който не прекарах в офиса с телефоните, компютъра и готините си колеги, а с наслада пропътувах 200 км през червената есен на Стара планина към изворите на родната земя, за да празнувам с най-милите хора в живота ми. На почти 30 години съм благословена с живи баби и дядовци - таман 4 броя. Да ги гледам в очите е като да люшкам празната си бебешка люлка - поглед през ключалката на времето към мястото, откъдето направих първата стъпка, в тишината на стаята, мекото кадифе на старческите бузи... напътствия без укор, търпението на безусловната любов, спокойствието на жизнения опит, тих остров насред бушуващото море, където да избягаш от изискванията на родителите, сами разпънати на нервите на безжалостния живот.

4 ноември ми подари не само 82-рия рожден ден на дядо ми, изненада ме не само със слънцето на високото си синьо небе, но и с една чудесна анимация, която не бях гледала и която пуснаха в 12 часа по Диема 2. Триото от Белвил е френско-белгийско-канадска анимация с българско участие и с обезоръжаващи чувство за хумор и искреност. Една баба, един внук и едно куче в покрайнините на Париж, триото, което усърдно тренира за участие в Тур дьо Франс, докато не среща френските мафиоти от Белвил, които също се движат по тройки, образувайки буквално и преносно трикрилни гардероби. И едно друго трио, дало името на филма, три певици от Белвил, звезди на 30-те, които помагат на мадам Суза да спаси внука си от подлите планове на мафията. В художествения почерк на анимацията няма нищо захаросано и подсладено, чертите на лицата и характерите са иронично преувеличени без да обиждат. Ритъмът на делничното битие е прост и равномерен, като махалото на стенния часовник. Престрелки, луда надпревара по улиците, океанска буря и една особена статуя на свободата - това е един от най-смешните и откровени филми, правени някога. Поне няколко дни след него ще чувате как минава времето между мебелите в тихата си къща и ще се смеете всеки път, когато седнете да се храните, гледайки спортни състезания. Черешката на филма е прекрасната музика.

Жива ли е "неживата" природа?

Купих си тази вечер новите броеве на ГЕО и Knowledge и на една страница попадам на изречението "Възникването на първата клетка е фантастичен процес!" Мисълта ми прелетя към научните хипотези за възникването на живата от неживата материя, които всички сме учили в училище по ненадминато скучен и сухарски начин. Разбира се, на някои тази идея им се струва повърхностна и "нагласена" поради липса на някакви факти и разтварят ума си за алтернативни хипотези. Според някои животът на Земята всъщност е извънземен, като теориите варират от долитането на заледен метеорит с бактерии в него през целенасочено заселване на планетата от извънземни цивилизации, та чак до невероятното твърдение, че животът на Земята е извънземен експеримент.

Всичко това ме подсети за един текст на Тайното учение на Розенкройцерите, които имат друга представа за материята, в която да си призная, намирам голяма доза логика. Те твърдят, че "езотеричните школи винаги са настоявали на принципа, че няма нищо безжизнено във Вселената - че всичко притежава живот в някаква степен, форма и фаза." Например човешкото царство е една крачка напред в развитието на съзнанието и живота в сравнение с животинското. При животните има развита чувствителност, както при хората - радост, тъга, страх и т.н., но разумът е слабо развит. Растенията пък са една крачка преди животните, тъй като нямат развита чувствителност, но пък имат сензитивност - реагират на светлина, влага, температура, допир и др. Еволюцията на живота обаче не е започнала в растителното царство. Според учението на Розенкройцерите, минералите също притежават живот, както и кристалите, както и някакви други форми на по-груба материя, които аз не разбирам и за които те са отегчително подробни. За всеки случай преди минералите до първичната форма на живота в материя има още няколко стадия. Всеки един от тях е развивал нещо по пътя на еволюцията. И както твърдят, етапът на човешките форма и съзнание не е последният, животът в материята ще продължи да еволюира. Ето как описват първичната форма на материята, първия етап в еволюцията: "По консистенция, структура и плътност, крайната форма на първичната материя е по-груба от най-нисшата форма на минералите, които познаваме, както най-нисшият минерал е по-нисш от най-висшата форма на етерните пари или лъчистата материя, позната на съвременната наука. Безполезно е да се описва тази форма на материята, защото обикновеният ум не може да я проумее в отсъствието на конкретен пример за сравнение." В процеса на еволюция, щом един вид материална форма изиграе своята роля, тя изчезва и бива заменяна от по-нови форми. Въпросната роля може да се сведе до простичкото натрупване на жизнен опит, който в определени моменти произвежда качествено изменение, което се проявява като развито качество в следващото еволюционно стъпало. Обаче това, че дадена форма изчезва, не означава, че тя не се съдържа в следващите - не само поради развитите качества, а и по материалния си строеж - дори ние сме съставени от молекули водород, кислород и т.н. Всичко това е обяснено много по-подробно в Четвъртия Афоризъм от Тайното учение на Розенкройцерите, който носи името Едното и Многото. Защо се казва така, ще се върна след малко на въпроса.

В Петия Афоризъм, наречен Универсалният пламък на Любовта, подробно са разгледани научни доказателства, съществували по времето, когато е писан текстът. Привеждат се имена на учени и университети, които са правили изследвания върху естеството на материята. Всички са прелюбопитни, но аз ще цитирам основното. Професор J. Chunder Bose от Университета в Каталуня (но коя година, дори кой век, представа нямам) е написал книга на име "Отговор у живото и неживото", в която представя серия от свои експерименти. Той изхожда от научната дефиниция за живот, че "най-добрата и единствено валидна проверка за присъствието на живот, е отговорът на материята на външни стимули". Той изработва чувствителен уред, с който установява отговорите на стимули у различни вещества, предмети и др., наречен галванометър. С него установява, че отговор се наблюдава и у камъните, и у металите, и у кристалите, не само при животните и растенията. Той твърди, че има начини въпросните минерали, метали и други да бъдат "убити" чрез отрова, електричество и по други начини, след което отговорите на стимули при тях изчезват, както изчезват при растения и животни, които също вече не са живи. 

Тази интересна гледна точка ме наведе на собствени размишления. Ако приемем, че въпросният професор в прав, то тогава проблемът е в несъвършенството на научния инструментариум и собствената ни логика, която работи на принципа на подобното и различното. Ние сме изучили детайлно животните, с които много си приличаме - мускули, кръв, кости, сухожилия, мозък. Растенията са коренно различни от нас обаче, и дълго време науката ги е причислявала в групата на "неживите", а по-късно е поправила това, заради нарастването на доказателствата за техния живот. Това разбира се, се е случило и с напредването на технологиите, които изнамират нови начини за отчитане и изследване на процесите в растенията, т.е. растителната физиология. Вероятно в бъдеще ще стане известно, стига да се работи в тази посока, че минералите също притежават някаква форма на живот, макар и много примитивна. 

В този край на веригата от факти и разсъждения изведнъж въпросът за възникването на първата "жива" клетка, от която е произлязъл целият живот на планетата, си намира сам отговора - просто няма такъв момент, тъй като всичко през цялото време е живо. Ние просто не можем да го усетим, колкото по-назад в еволюцията отиваме, толкова повече формите на живот се различават от собствения ни еволюционен етап и толкова по-малко го разбираме. 

За да съм честна към Тайното учение на Розенкройцерите, трябва да спомена и защо са се занимавали с това, иначе това мое представяне на разбирането им за света е като отрязано на половина. Тъй като те са окултна школа, притежават едно схващане за Световната Душа. Това е Едното (виж по-горе). Световната Душа е цялостно съзнание (което съществува в Безкрайното Непроявено), което иска да опознае себе си и за тези цел прави Инволюция в материята, започвайки Еволюцията от най-ниското стъпало - най-грубата материя, която описах по-горе. Постепенно съзнанието в материята натрупва жизнен опит и се развива в по-висши форми на съзнание, като крайната цел е да изгради отделни индивидуалности, способни да осъзнаят всички аспекти на Световната Душа, включително и това, че са част от Нея и едно цяло с Нея. Това е Многото. Тези езотерични схващания всъщност са много по-сложни и подробни от моето семпло и опростено представяне. Можете да прочетете сами ето тук. За съжаление е на английски, български преводи, достатъчно качествени не съм намирала.

София през 2020 г. - идеи и дебат за бъдещето на столицата!

Искам да популяризирам сайта за жителите на столицата. В него определени идеи за промени в София са обяснени с нагледен материал - от нови фонтани пред НДК, до градските тоалетни, изграждането на горски пояс около столицата, та до музикално училище в циганската махала. Идеите са много, за тях може да се гласува, можете да изкажете мнението си за всяка идея чрез коментарите отдолу, а също така, ако имате оригинална идея за нещо, което да се направи в София, може да публикувате идеята си и тя да е видима за всички. Влезте в сайта, помечтайте за по-дружелюбен към обитателите си град и дайте своя принос.


Тук публикувам и сайта на група ентусиасти за споделено ползване на личните автомобили в София и страната. Тази практика отдавна се прилага из Европа, чудех се, кога и у нас ще стане популярна. Сайтът - тук.

Епигенетиката - между съдбата и свободния избор

Преди век научният пробив във физиката доведе до технологии, открития и събития, които промениха живота на човечеството. Сега биологията достигна своя час на слава и също е на път да го направи. Навсякъде в пресата се публикуват изследвания колко гени за какво са виновни, като се почне от склонността към затластяване и алкохолизма и се стигне до предразположеността към диабет и дислексия. Един познат интелигентно забеляза, че е въпрос на време да открият гена на всяко заболяване и всяка човешка черта и склонност. Не се съмнявам, че ще стане. Логичният въпрос е, къде остава личния избор на човека, нима всичко е предопределено? Нима сме една изписана още от зачеването си дъска?

Епигенетиката е научно направление, което се занимава с механизмите на блокиране на гените, иначе казано, белтъчни молекули, които "се увиват" около отделните гени и включват или изключват съответните гени. Да кажем, че родителите ви са ви предали генетично предразположението към диабет. Да предположим, че те и вие знаете това и целият ви живот е организиран така, че да служи като превенция на болестта. В резултат на това генът на диабета може да бъде "изключен" и никога да не се разболеете от диабет. Това е влиянието на средата, способността на организмите да се приспособяват и е инструмента на еволюцията. Още по-хубаво е, че когато включите или изключите определени гени, тази конфигурация ще бъде наследена от вашите деца. (Подробна информация има в изобилие в интернет.)

Достиженията на епигенетиката се доказват в практиката чрез изследванията и лечението на някои болести, като например рака. Най-съвременните методи за лечение на рак наблягат изключително на начина на хранене и движението, а резултатите са многообещаващи. Срещнах някъде статистиката: около 2/3 от болните с всякакви видове рак общо навлизат в ремисия на болестта при прилагане на подходящо хранене и достатъчно движение. И моят собствен опит го потвърди преди 11 години. В очакването на диагноза (в последствие се оказа тумор, който беше опериран) състоянието ми се влошаваше прогресивно. Без диагноза и без лечение полагах разнопосочни и хаотични усилия да си помогна и няколко месеца след старта на симптоматичната фаза на заболяването започнах да прилагам принципите на разделното хранене (до обяд само плодове, 3/4 от храната да бъде сурова, да не смесвам различните групи храни на едно хранене и изключих сладките неща), макар да останаха много забележки в храненето ми, като например пушени меса и колбаси, които са високо канцерогенни, и др. Също започнах да тичам по 10 км всеки ден, запознах се с принципите на позитивното мислене, макар че се съмнявам, че съм го прилагала правилно. След около 2 месеца навлязох в ремисия. Изписаха ме без диагноза, казаха ми, че нищо им няма, аз се вкопчих в спасителната мисъл, че нищо ми няма и ми е нямало, и се върнах към старите навици. Ремисията продължи около месец, а цялата история ми даде много ценен урок.

Така че, за тези, които още не са разрешили дилемата "съдба срещу свободен избор", тя е по средата - раждаме се със съдбата си - своите гени, но как ще изживеем живота си е въпрос в голяма степен на свободен избор.

Нямаме чувство за исторически момент, затова няма да имаме и добро бъдеще

Днес продължавам да съм в размисли върху статията "Да се молим за втора Земя до 2030г." Не съм от изненаданите. Екологията ми е болна тема, но е невъзможно да се освободя от нея - чувствам се силно свързана с природата, с животните, с горите, с другите хора, все едно къде живеят. Винаги е било така и винаги ми е причинявало болка. Едновременно виждам прекрасни алтернативи на настоящото тежко положение на планетата и дългия, много труден и самоотвержен път до там. Днешната болка дойде като леко парване между ребрата, малко по-вляво. И се случи, защото изведнъж осъзнах, физически почувствах, колко малко време ни остава - на всички нас и на начина на живот, с който сме свикнали. Не понасям фаталистите, крайните черногледи песимисти, които като изтъркана плоча вият, колко е зле положението и колко още по-зле ще стане, докато нищо не правят, а краят на света е фиксиран и гарантиран като банкова лихва по ипотечен кредит. Не обичам самосъжалението и отчаянието, макар понякога да ми се иска да си запуша ушите, да погледна встрани от проблемите и да изживея в блажено неведение оставащото време. Обаче не мога, защото не мога да вървя срещу собствената си природа. Тя иска да се трудя усърдно за по-добър свят. Колко наивно, нали? Хората се занимават с къде по-съществени и практични неща, потънали са в битовизми от всякакъв характер и финансови проблеми, цели общества се опитват да избягат от реалността в алкохола, риалити шоута, блудкави сериали и фантазии за материално всемогъщество.

Най-големият проблем на човечеството не е обаче нито пренаселението, нито намаляващите ресурси, нито недостига на енергия, нито дори грандиозното замърсяване на въздуха, водата и сушата - най-големият проблем на хората на тази планета е слабото самоосъзнаване. <-> Да правиш нещо, после да видиш последствието. Да почувстваш нещо и да обърнеш внимание откъде и по повод на какво е това чувство. Да помислиш нещо и да провериш адекватна ли е мисълта ти на реалността или просто се заблуждаваш, окопавайки се в предразсъдъци, враждебност и обвинения.

Общият коефициент на интелигентност на човечеството е около границата на олигофренията при все технологичното развитие. Това, което тестовете за интелигентност мерят, е способността за правене на връзки между две или повече неща. Колкото повече общи неща намерите между стол и черна дупка, толкова сте по-интелигентни. Способността да се решават по-успешно тестовете за интелигентност подлежи на усъвършенстване, самата интелигентност обаче се счита за константа за целия живот на индивида. Моите наблюдения също така ми показват, че леки подобрения се случват при житейски опитности, когато като просветление, като инсайт, на човек му идва в ума истинско дълбоко разбиране какво и защо се случва и каква е неговата роля.

По някакъв начин хората живеят в малки отрязъци от време и пространство - в рамките на няколко десетилетия в собствения си живот, с темпото и проблемите на селото, града, държавата, в които живеят. В тези малки отрязъци процесите изглеждат хаотични и необосновани от логиката. Местните събития и решения едва ли не сякаш засягат вечността. На всички им липсва усещане за исторически момент, в който съществуват определени задачи за решаване и всеки си има собствена роля. Да вземем настощия момент. Хората винаги са били свързани помежду си, дори когато са били съвсем малко на брой и никога не са се срещали. Това, че си оказваме взаимно влияние, никой не оспорва. Но това, че влиянието има последици явно никой не вдява и това е задача за решаване. Цялото човечество действа с безобразна безотговорност. Хората не правят връзка между следните неща:
* че действията им сега имат последици после;
* че събитията сега произхождат от по-раншни действия или бездействия;
* че решения на лицето А влияят върху начина на живот на лицето Б, и лицето В, без значение колко са отдалечени;

Докато живеем в кратките отрязъци от време и пространство на собственото битие, не можем да видим глобланата картина на причини и следствия, нито да поемем отговорност, още по-малко контрол върху събитията. В същото време тези събития винаги ни оказват влияние, което за някои означава дори смърт. По-рано е било почти невъзможно за обикновения човек да направи този квантов скок от личното към общностното съзнание, от секундата на живота си към епохата на живота на човечеството, защото е нямал инструменти да го види. Но сега самото човечество се докара до този момент - с всички усилия насочени към развиването на комуникациите, каналите за обмен на информация и средствата за лесна и бърза изява на личното мнение и гледна точка. Това е настоящият исторически момент. Хората изпитват последици от глобалните проблеми, не само от локалните. Това е белегът на качественото изменение на условията. Съветвам ви да не изпадате в самозаблуда, че след 20-30 години животът ще е същият какъвто е днес, само с по-лъскави технологии в него. Това беше опитът на предишните поколения. Нашият ще е различен. Ако не се справим като глобална общност с историческите си задачи, последствията ще са глобални. Както и ако се справим. Сегашният момент вероятно ще остане в аналите на историята като Златния век на материално изобилие, когато хората имаха всичко, а най-вече невъобразимо количество храна. Знаете и за другите златни векове, след тях са настъпвали тъмни, бедни и безпросветни времена. Задачата на нашето младо поколение е да преразгледа действията си отговорно и да види до какво водят те. Вероятно най-големият и труден урок на нашето поколение ще бъде, да се научи да отлага задоволяването на днешните си потребности в името на едно утре. Живеем на кредит в буквален смисъл спрямо природата, ресурсите и климата. Ако се справим с тая задача, човечеството ще направи нов исторически скок, нова революция от мащаба на индустриалната, но този път надявам се духовна.